Влияние на киселинния дъжд върху рибата и дивата природа
Екологичните ефекти на киселинния дъжд се виждат най-ясно във водни среди, като потоци, езера и блата, където
това може да бъде вредно за риба и други диви животни. Докато тече през почвата, киселинната дъждовна вода може
да изтече алуминий от частиците на почвената глина и след това да се влее в потоци и езера. Колкото повече
киселина се въвежда в екосистемата, толкова повече алуминий се отделя.
Някои видове растения и животни са в състояние да понасят кисели води и умерени количества алуминий. Други обаче
са чувствителни към киселини и ще се загубят с намаляването на pH. По принцип младите от повечето видове са
по-чувствителни към условията на околната среда, отколкото възрастните. При pH 5 повечето рибни яйца не могат да
се излюпят. При по-ниски нива на pH някои възрастни риби умират. Някои кисели езера нямат риба. Дори ако един
вид риба или животно може да понася умерено кисела вода, животните или растенията, които яде, може да не го
направят. Например, жабите имат критично рН около 4, но мръсниците, които ядат, са по-чувствителни и може да не
издържат на pH под 5,5.
Влияние на киселинния дъжд върху растенията и дърветата
Мъртвите или умиращите дървета са често срещана гледка в райони, повлияни от киселинен дъжд. Киселият дъжд
изтича алуминий от почвата. Този алуминий може да бъде вреден както за растенията, така и за животните. Киселият
дъжд също премахва минералите и хранителните вещества от почвата, която дърветата имат нужда да растат.
При високи възвишения киселата мъгла и облаците могат да отделят хранителни вещества от зеленината на дърветата,
оставяйки ги с кафяви или мъртви листа и игли. След това дърветата са по-малко способни да абсорбират слънчевата
светлина, което ги прави слаби и по-малко способни да издържат на минусови температури.
Замърсяване с азот
Не само киселинността на киселинния дъжд може да причини проблеми. Киселият дъжд също съдържа азот и това може
да окаже влияние върху някои екосистеми. Например замърсяването с азот в крайбрежните ни води е частично
отговорно за намаляването на популациите на риба и миди в някои райони. Освен селското стопанство и отпадните
води, голяма част от азота, произведен от човешката дейност, който достига до крайбрежните води, идва от
атмосферата.